• Къде се намирам
  • Счетоводна литература

Счетоводство на селското стопанство

Счетоводство на селското стопанство

30.00лв

27.60лв

Счетоводство на селското стопанство…още

Стандартизация в счетоводството

Стандартизация в счетоводството

27.60лв

24.00лв

Стандартизация в счетоводството …още

Кодекс на труда - 150 въпроса и отговора

ID 09

18.00 лв

15.00лв

Книгата дава отговор на много от въпросите, с които счетоводителите се сблъскват в ежедневната си работа. Систематизиран справочник на най-често срещаните казуси в трудовите отношения. Книгата е систематизирана като справочник по разпоредбите на КТ.

Един пример!


Въпрос: Мой познат претърпя инцидент по време на работа. Стигна се до сцепена глава с шевове и засегнат нерв и сега не може да си движи нормално крака. На какво обезщетение има право и къде и какви документи трябва да се подадат? Ще му трябват доста средства за лечение и възстановяване, има ли възможност работодателя да поеме тези средства или поне част от тях?

Отговор: Ако увреждането е в резултат на трудова злополука, съгласно чл. 57, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване, осигурителят (работодателят) е длъжен в срок от 3 работни дни да я декларира пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Ако осигурителят не декларира злополуката, пострадалият или неговите наследници имат право в срок една година от злополуката да я декларират пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ).
В случай че НОИ признае злополуката за трудова, се изплаща парично обезщетение от първия ден на настъпването на неработоспособността до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.
На основание чл. 200 от Кодекса на труда (КТ) за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване - чл. 200, ал. 3 КТ.
Работодателят не отговаря по предходния член, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането. Отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност - чл. 201 КТ.
За повече подробности се обърнете към съответното поделение на Националния осигурителен институт. (Отговор на МТСП от 29.09.2008 г. във връзка с чл. 200 КТ)


чл. 210 КТ

Въпрос: Напускащ в момента служител, е подписал опис на инструменти за работа, които обаче не са остойностени в описа. Част от тях липсват при напускането. Можем ли да търсим имуществена отговорност по чл. 210 от КТ? Ако той оспори заповедта и се отиде на съд, трябва ли да му изплатим последната заплата и обезщетение за отпуск?

Отговор: Съгласно чл. 210, ал. 1 от Кодекса на труда, в случаите на ограничена имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Когато вредата е причинена от работодателя, заповедта се издава от съответния по-горестоящ орган, а ако няма такъв - от колективния орган за управление на предприятието. Заповедта се издава в 1-месечен срок от откриването на вредата или от плащането на сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от причиняването й, а когато вредата е причинена от ръководител или при извършване на отчетническа дейност - в 3-месечен срок от откриването й, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо. Съгласно чл. 210, ал. 3 от Кодекса на труда, ако работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването на заповедта оспори писмено основанието или размера на отговорността, работодателят може да предяви срещу него иск пред съда. Ако в този срок работникът или служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение на работника или служителя в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс. В случаите, когато поради прекратяване на трудовото правоотношение или по други причини събирането на сумата не може да стане чрез удръжки по реда на предходната алинея, въз основа на заповедта на работодателя или на органа по изречение второ на ал. 1 работодателят може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на вземането.
Независимо от горното, работодателят е длъжен при прекратяване на трудовото правоотношение да изплати трудовото възнаграждение и дължимите обезщетения, съгласно КТ.
(Отговор на МТСП от 27.06.2008 г. във връзка с чл. 210 КТ)

чл. 220 КТ

Въпрос: Когато се сключи ТД по чл. 230 или по чл. 70 във връзка чл. 68, работодателят има ли право да иска срок на предизвестие при напускане и да прилага чл. 220?

Отговор: Съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие. - ал. 2 на чл. 220 от КТ.
Както е видно от горното, обезщетение за неспазен срок на предизвестие се дължи от страните в случаите, когато трудовия договор се прекратява от страна на работодателя или от страна на работника или служителя на основание, при което е предвидено отправяне на предизвестие.
Работникът или служителят има право да се възползва от регламентираната в чл. 220, ал. 1 от КТ възможност да не спази срока на предизвестието, като това му право не е обвързано със съгласието на работодателя, а със задължението му да заплати съответното обезщетение за неспазено предизвестие. (Отговор на МТСП от 29.09.2008 г. във връзка с чл. 220 КТ)


чл. 222, ал. 1 КТ

Въпрос: Съкратена съм по чл. 328. Работодателя ми дължи 1 бр. заплата за неспазено предизвестие и 1 по колективен трудов договор. Вярно ли е, че ще ми се платят само ако съм без работа след това? Не се ли изплащат без всякакви уговорки?

Обезщетението за оставане без работа след съкращаване по чл. 328, ал. 1, т. 2, се визира в разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, съгласно който при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намалява не обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец.
С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. При условие, че е налице неспазено предизвестие, то работодателят следва да Ви обезщети по чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда, защото страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. (Отговор на МТСП от 11.08.2008 г. във връзка с чл. 222, ал. 1 КТ)

чл. 222 КТ

Въпрос: На 58 г. съм и имам трудов стаж 36 години. Отдела ни го съкращават от 1.09.2008 г. какви обезщетения ще получа и мога ли, т. е. имали точка от КТ, по която мога да си взема 6 заплати за пенсиониране тъй като съм работила повече от 10 години в този отдел?

Отговор: При прекратяване на трудовия договор на посоченото в запитването основание, работникът или служителя има право на следните обезщетения:
Обезщетение по чл. 224 от КТ - за неизползван платен годишен отпуск се изплаща при прекратяване на трудовото правоотношение.
Обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ - за неспазено предизвестие, ако такова не Ви е отправено и не сте го отработила, също се дължи при прекратяване на трудовия договор.
Обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ - за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но за не повече от 1 месец, ако в индивидуалния или колективния трудов договор не е уговорен по-дълъг срок, се изплаща след изтичане на месеца и представяне на трудовата книжка, от която да се направи констатация, че лицето не е работило през посочения период.

В чл. 222, ал. 3 от КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и през последните 10 години от трудовия му стаж да е работил при \\\"същия работодател\\\". В случай, че не отговаряте на предвидените в разпоредбата условия, нямате право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. (Отговор на МТСП от 29.08.2008 г. във връзка с чл. 222 КТ)

чл. 222, ал. 1 КТ

Въпрос: При закриването на помощното училище в Петрич, всички учители взимат по три брутни заплати обезщетение за прекратяване на трудов договор, а тези, които в същото време са били болничен по две. Едната заплата обезщетение е отрязана именно с този мотив. Четейки кодекса на труда не открих такава точка, моля Ви кажете ми правилно ли е това?

Отговор: От запитването не става ясно за какво обезщетение става въпрос, но предполагаме, че имате предвид обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ.
В чл. 222, ал. 1 от КТ е предвидено, че при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.
При прекратяване на трудовия договор на посочените по-горе основания работникът или служителят има право на предвиденото в разпоредбата обезщетение.
Възникнал трудово-правен спор във връзка с изплащане на посоченото обезщетение се решава от съответния съд. Срокът, в който следва да се предяви иск е 3-годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред - чл. 358, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 2 от КТ. (Отговор на МТСП от 29.09.2008 г. във връзка с чл. 222, ал. 1 КТ)


чл. 222 и чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ

Въпрос: При заповед за прекратяване на трудовото правоотношение - осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 и чл. 329 от КТ работодателят следва ли да пише основанието за обезщетение по чл. 222 или след един месец да издаде нова заповед, когато работника представи трудова книжка? Дължи ли обезщетението, ако работника в този месец се регистрира в БТ и получава обезщетение за безработен?

Отговор: Съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни лицата имат право на обезщетение от работодателя в размер на брутното им трудово възнаграждение за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 1 месец. Едновременно с това е предвидено, че ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. От изложеното по-горе се прави изводът, че по смисъла на чл. 222, ал. 1 от КТ оставането без работа касае всеки период, в който лицето не е работило по трудов договор или не се е намирало в трудово правоотношение. Оставането без работа се доказва с трудова книжка, която следва да бъде представена след изтичането на месеца, за да получат това обезщетение. Поради горното, ако от трудовата книжка след изтичането на месеца е видно, че лицето не е започнало работа по трудово правоотношение, то има право на обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ. Поради горното времето, за което е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, не се зачита за трудов стаж, а само си вписва в трудовата книжка на определената страница за изплатени обезщетения при прекратяване на трудовия договор.
При прекратяване на трудовия договор на предвидените в ал. 1 на чл. 222 от КТ основания, работодателят дължи изплащане на обезщетението. (Отговор на МТСП от 12.09.2008 г. във връзка с чл. 222 и чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ)


чл. 222, ал. 1 КТ

Въпрос: Съкратена съм по чл. 328, ал. 1, т. 2. След връчването на заповедта за уволнение сключих граждански договор с вече бившия си работодател. В края на първият месец бившият ми работодател отказа да изплати обезщетение по чл. 222 от КТ, защото според него не можело да се изплати възнаграждение по ГД и обезщетение по ТД от един и същ БУЛСТАТ. Прав ли е работодателят?

Отговор Съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни лицата имат право на обезщетение от работодателя в размер на брутното им трудово възнаграждение за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 1 месец. Едновременно с това е предвидено, че ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. От изложеното по-горе се прави изводът, че по смисъла на чл. 222, ал. 1 от КТ оставането без работа касае всеки период, в който лицето не е работило по трудов договор или не се е намирало в трудово правоотношение. Оставането без работа се доказва с трудова книжка, която следва да бъде представена след изтичането на месеца, за да получат това обезщетение. Поради горното, ако от трудовата книжка след изтичането на месеца е видно, че лицето не е започнало работа по трудово правоотношение, то има право на обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ. Поради горното времето, за което е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, не се зачита за трудов стаж, а само си вписва в трудовата книжка на определената страница за изплатени обезщетения при прекратяване на трудовия договор. (Отговор на МТСП от 12.09.2008 г. във връзка с чл. 222, ал. 1 КТ)

чл. 224 КТ


Въпрос: При изплащане на обезщетение по чл. 224 от КТ, задължително ли се изчислява коеф. по чл. 18, ал. 2 от НСОРЗ. Ако напр. май има отработени 17 дни, а обезщетението се изплаща в м. юни при отработени 4 дни, търси ли се месец с пълни работни дни?

Отговор: При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят дължи на работника или служителя парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж - чл. 224, ал. 1 от КТ. Това обезщетение се изчислява по реда на чл. 177 от КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение, а именно за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при определен месечен размер на трудовото възнаграждение установеното по ал. 1 среднодневно брутно трудово възнаграждение се коригира с коефициент, получен от отношението на броя на работните дни на месеца, приет за база, и броя на работните дни на съответния месец, през който се ползва отпускът. (Отговор на МТСП от 15.10.2008 г. във връзка с чл. 224 КТ)

чл. 224, ал. 1 КТ


Въпрос: От 01.07.08 г. имаме лице което е възстановено от съда. Същото работи до 30.08.08 г. до закриване на училището. С оглед на това му са начислени обезщетения по чл. 220 и чл. 224 от КТ. Как да постъпим, за обезщетение по чл. 224 за времето от 1.09.2003 г. до 30.06.08 г., въпреки че лицето е работило 3 от тези години при други работодатели? Каква е базата?

Отговор: Съгласно чл. 354, т. 1 от КТ, за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение в случаите, когато работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа.
В този случай за трудов стаж по чл. 354, т. 1 на лицето следва да се зачете само времето, през което фактически е било без работа.
Размерът на платения годишен отпуск, на който има право работникът или служителят се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж.
С оглед на горното, за времето от уволнението до възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност, по наше мнение лицето има право на основен платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж при работодателя, при когото е възстановено и съответно на обезщетение по чл. 224 от КТ за това време.
Съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
Обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение - ал. 2 на чл. 224 от КТ.
В чл. 177 от КТ е предвидено, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. (Отговор на МТСП от 3.09.2008 г. във връзка с чл. 224, ал. 1 КТ)


чл. 224, ал. 1 КТ


Въпрос: Служителка е възстановена от ВКС на работа след 10 години. След възстановяването й е излязла в платен отпуск три месеца. При прекратяване на трудовия договор с лицето, следва ли да се изплати оставащият отпуск за времето, когато не е била на работа?

Отговор: В чл. 354, т. 1 от КТ е предвидено, че за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение в случаите, когато работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа.
Размерът на платения годишен отпуск, на който има право работникът или служителят се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж.
Съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
Размерът на платения годишен отпуск, на който има право работникът или служителят се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж.
С оглед на горното за времето от първото прекратяване на трудовия договор до второто прекратяване на договора, по наше мнение лицето има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. (Отговор на МТСП от 29.09.2008 г. във връзка с чл. 224, ал. 1 КТ)


чл. 224, ал. 1 КТ

Въпрос: Знам, че при напускане работодателя е длъжен да изплати на служителя обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за времето през което е работил. Въпросът ми е: Какво трябва да направя, ако работодателя откаже изплащането му? Техният отговор на молбата ми беше, че съм работила само 5 мес. и 11 дни във фирмата и такова обезщетение не ми се полага.
Отговор: Работниците и служителите имат право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което им се зачита за трудов стаж за съответната календарна година. По своята същност платеният годишен отпуск е субективно право на всеки работник или служител, което той упражнява при еднократно придобит 8-месечен трудов стаж, т. е. осеммесечният трудов стаж е необходим за ползване на платен годишен отпуск само при постъпване на работа на работника или служителя за първи път, като е без значение за какъв период от време, по колко трудови правоотношения и на какъв вид работа е придобит той.
За 2008 г. имате право на отпуск за времето, което ще Ви се зачете за трудов стаж от началото на сключването до прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Ако работодателят отказва да плати доброволно обезщетение по реда на чл. 224 от Кодекса на труда, можете да го търсите по съдебен ред - в 3-годишен давностен срок. (Отговор на МТСП от 14.10.2008 г. във връзка с чл. 224, ал. 1 КТ)


чл. 224, ал. 1 КТ


Въпрос: Върховният съд ме възстанови на работа след като бях неправомерно съкратена. Междувременно училището, в което работех бе закрито. Каква е процедурата в този случай и трябва ли да ми се изплати отпуска за времето, в което съм била без работа?

Отговор: Съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
От тази законова разпоредба следва, че обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се изплаща само при прекратяване на трудовото правоотношение.
С влизане в сила на съдебното решение, с което уволнението на работник или служител е признато за незаконосъобразно и той е възстановен на работа, се заличават правните последици на уволнението и се счита, че трудовото му правоотношение не е било прекратявано. Това означава, че възстановеното на работа лице би имало право на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ само при последващо прекратяване на трудовото му правоотношение.
Съгласно чл. 354, т. 1 от КТ времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, се признава за трудов стаж от датата на уволнението до възстановяването му на работа.
За времето от уволнението до възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност работникът или служителят има право на основен платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж при работодателя, при когото е възстановен.
Съгласно чл. 155, ал. 5 от КТ някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата си имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен основният платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 4 от КТ. Категориите работници и служители и минималният размер на този отпуск се определят от Министерския съвет. В чл. 24, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) е предвидено, че учителите имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 48 работни дни. Това означава, че при определяне на правото на отпуск, пропорционално на времето, зачетено за трудов стаж по чл. 354, т. 1 от КТ следва да се има предвид определеният с чл. 24, ал. 1 от НРВПО размер. (Отговор на МТСП от 29.05.2008 г. във връзка с чл. 224, ал. 1 КТ)

http://www.otcheti.com
http://www.registrasia.net/
http://lrworld-bg.net